НАЧАЛОТО НА ПРАКТИКУВАНЕТО НА СПОРТА КАНУ КАЯК започва през1896.

България е сред 14-те учредителки на съвременните олимпийски игри.

През 1924 г. се създава Международната федерация по кану (International Canoe Federation ), която ръководи и гребането с каяк.

Същата година в черноморския град Варна във водата тържествено са спуснати две русалки (каяци) и се поставя началото на развитието на кану-каяка като спорт в България.

През 1924 г. се провеждат първите състезания с лодки тип “Падел” (прародителя на съвременния каяк) плоскодънна лодка, островърха и с кърмово устройство. Участват 4 отбора в гр. Русе на Дунава. Победители са гребците Нено Джебров и Никола Джамбазов.

През 1924 г. се провежда и първото официално състезание на “русалки” (каяци) между Варна и Русе. Състезанието се провежда пред централните морски бани.

През 1925 г. е издаден Правилник за организиране състезания по гребане.

През 1927 г. в гр. Пловдив за първи път се провеждат състезания на р. Марица със спортни лодки русалки в надбягване на разстояние 3000 м.

През 1928 г. в гр. Видин е създаден морски клуб под името “Морски сговор”. Във Видин се провежда общодържавно състезание с участието на 12 лодки от Лом, Варна, Русе, Бургас и

Видин.

През 1929 г. във Варна се провежда състезание на русалки (каяк) между градовете Варна, Русе, Видин и Велико Търново.

На 4 ноември 1934 г. ученици от ІІ Софийска мъжка гимназия пускат във водата на езерото в Борисовата градина три лодки тип русалки, изработени от тях.

На 29 ноември 1936 г. във Варна е проведено международно състезание.

През 1938 г. в Русе се провеждат гребни състезания на четворки. В състезанията са включени факултативно демонстративни състезания на русалки.

През периода 1938–1940 г. в Русе са изработени три лодки тип Индиана и Русалка – средно между Индианско кану и Падела. Те не са плоскодънни, а подобрени, и качествата им са далеч подобри от предшестващите ги. Провеждат се демонстративни състезания на 500 м с русалки.

На 22 януари 1948 г. влиза в сила Закон за физическата култура и спорт, който разпорежда към Министерския съвет да се създаде Върховен комитет за физическа култура и спорт (ВКФС).

През 1950 г. се създава Републиканска секция по гребане и ветроходство (РСГВ). Целта на новосъздадената РСГВ е да популяризира и масовизира гребането (академично гребане и кануистика) и ветроходството.

През 1951 г. е назначен първият държавен треньор по гребане на щатна работа в РСГВ – Петко Тодоров. Към Доброволните спортни организации започват да се изграждат секции по гребане (академично гребане, гребане в кану и русалка). Първите организатори и треньори в София са: на ЦДНА – Марсел Лиджи, на Динамо (Левски) – Андрей Деспотов, на Локомотив – Леон Хаздай; във Видин – Иван Нейов, в Бургас – Илия Янков, в Русе – Петър Ковачев. По-късно към ДНА, Пловдив – Георги Учкунов, а на Академик – Сава Пенков.

На 11 октомври 1953 г. в Бургас се провежда Републиканско първенство на „русалка” и „кану”. Участват 8 отбора.

През 1954 г. се провежда Първо официално републиканско първенство по 10 дисциплини по Правилника на Международната федерация. Състезанието се провежда на русалки и канута, изработени от българските майстори – лодкари.

През 1956г. – БЪЛГАРИЯ СТАВА ЧЛЕН НА МЕЖДУНАРОДНАТА ФЕДЕРАЦИЯ.

През януари 1958 г. се учредява Българският съюз за физическа култура и спорт и през същата година  ветроходството се отделя в самостоятелна републиканска секция. Двата гребни спорта – академично гребане и кану–каяк продължават като Републиканска секция гребни спортове.

Януари 1963 г. се учредява Българска федерация по кану-каяк.

ХРОНОЛОГИЯ на първите международни участия, първите успехи на българския кану-каяк на международни състезания, европейски и световни първенства и олимпийски игри. Хронология на изявените състезатели до ден днешен, можете да се запознаете ТУК.